10 апр. 2008 г., 08:18

Дилема

657 0 0
О, мой живот, защо ми ти това причини
и защо по жар ме караш да вървя?
Сърцето ми разкъсваш ти от болка
и чуди се то какво да избере,
гласче то чува - морала да послуша,
от другата страна шепот ехти - следвай любовта.
Объркано е то - не знае кой път е верният от тези,
кой е пътят без болка и сълзи ! 

Понякога иска ми се воля аз да нямам,
да не чувам лекциите на този мой морал,
да направя туй, що сърцето ми копнее,
без да ме е грижа за последствия и...!

Понякога пък моралът в мене се надига,
напомня ми къде съм, кой съм и с кого съм,
и тогава аз усещам, че не морал е само,
че любовта към към нея още е във мен!

О, мой животе, защо постави ти таз дилема,
защо подлагаш ме на всичко туй?
Не зная аз какво да правя
и никой аз не искам да раня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....