23 дек. 2011 г., 09:34

Дим

536 0 1

 

Глупаво наивни, прекалено сънливи, скитаме ние из тоз мрачен град. Без идея, без причина. Само с надежда. Последното нещо, което и да не искаме, остава живо в нас. Без цел и без посока отново скитам из града. Но цветът на мойто нежно цвете, наречено мечта, започва вече да вехне. Листчетата на мъничката надежда падат и падат, и падат...  И когато всички си отидат, ще остане само споменът за моята градина. Върху живота ми пада само единствено сянката. Сянката на миража. Увяхна и това цветенце. Изпадаха и тези листенца. Така се случваше винаги досега. Нищо различно, нищо тъжно. Сега съм насред ледена пустиня, обсеяна с труповете им. Със сетния си огън ще запаля за вкоченените си ръце и пушека ще гледам как над тази прекрасна, ледена пустош извисява се. Пушекът е толкова красив. Напомня ми за миража, който, колкото и да бягам, той ще ме стигне. Колкото и да се крия, той ще ме открие. Когато димът се пропи в кожата ми, разбрах - това беше миражът, от който се опитвам да избягам. Бях забравила колко прекрасен бе. Не искам да бъда ничия пленница, но сили вече нямам. Отказвам да продължавам да се боря с ума си. Ела, дим, ти вземи ме, не искам повече сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фифи ло Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...