6 нояб. 2007 г., 15:48

Диоген

1.5K 0 1
                                                  Това е посветена на моя идол и любим философ
                                                                         Диоген Синопски


Живял е той нявга,
жив е и днес.
С фенера си търси
човека нощес.

От кацата мръсна
обиждал наред,
но днес ние нему
рисуваме портрет.

Гражданин бил е
той на света
и нямало за него
дума „СРАМОТА”.

Попаднал във робство,
но не бил покосен.
Бил е свободен,
дори и във плен.


С какво ме впечатли
тоз философски циник,
та като чуя за него,
грейвам във миг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...