6 нояб. 2007 г., 15:48

Диоген

1.5K 0 1
                                                  Това е посветена на моя идол и любим философ
                                                                         Диоген Синопски


Живял е той нявга,
жив е и днес.
С фенера си търси
човека нощес.

От кацата мръсна
обиждал наред,
но днес ние нему
рисуваме портрет.

Гражданин бил е
той на света
и нямало за него
дума „СРАМОТА”.

Попаднал във робство,
но не бил покосен.
Бил е свободен,
дори и във плен.


С какво ме впечатли
тоз философски циник,
та като чуя за него,
грейвам във миг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...