6 нояб. 2007 г., 15:48

Диоген

1.5K 0 1
                                                  Това е посветена на моя идол и любим философ
                                                                         Диоген Синопски


Живял е той нявга,
жив е и днес.
С фенера си търси
човека нощес.

От кацата мръсна
обиждал наред,
но днес ние нему
рисуваме портрет.

Гражданин бил е
той на света
и нямало за него
дума „СРАМОТА”.

Попаднал във робство,
но не бил покосен.
Бил е свободен,
дори и във плен.


С какво ме впечатли
тоз философски циник,
та като чуя за него,
грейвам във миг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...