10 апр. 2016 г., 00:38

Дисекция 

  Поэзия
326 0 0

Възмутени роптаем, а после забрава.
Да простим е идея, а не битие.
На думи човекът всичко раздава.
Делата са трън, който вътре боде.

 

Все друг е виновен от вчера за утре.
Проблеми не правим, те идват при нас.
Не ни радват дните, а шепа минути.
Най-важното все е в последния час.

 

Делим се и все сме добрата половина.
Зъбите си мием, венците кървят.
Все обвиняваме и търсим причини,
но не в нас самите, а в целия свят.

 

Играем на дребно, а искаме всичко.
Залози не правим щом няма гарант.
Не молим за вяра, а за парички
с риск да загърбим нормалният свят.

 

Искаме светло, а радва ни мракът.
Усмихва ни глупост и сторваме чест.
Не гоним успеха, а просто го чакаме.
Живеем в инерция за свой интерес.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??