Дисекция

Възмутени роптаем, а после забрава.
Да простим е идея, а не битие.
На думи човекът всичко раздава.
Делата са трън, който вътре боде.

Все друг е виновен от вчера за утре.
Проблеми не правим, те идват при нас.
Не ни радват дните, а шепа минути.
Най-важното все е в последния час.

Делим се и все сме добрата половина.
Зъбите си мием, венците кървят.
Все обвиняваме и търсим причини,
но не в нас самите, а в целия свят.

Играем на дребно, а искаме всичко.
Залози не правим щом няма гарант.
Не молим за вяра, а за парички
с риск да загърбим нормалният свят.

Искаме светло, а радва ни мракът.
Усмихва ни глупост и сторваме чест.
Не гоним успеха, а просто го чакаме.
Живеем в инерция за свой интерес.