10 abr 2016, 0:38

Дисекция 

  Poesía
363 0 0
Възмутени роптаем, а после забрава.
Да простим е идея, а не битие.
На думи човекът всичко раздава.
Делата са трън, който вътре боде.
Все друг е виновен от вчера за утре.
Проблеми не правим, те идват при нас.
Не ни радват дните, а шепа минути.
Най-важното все е в последния час.
Делим се и все сме добрата половина.
Зъбите си мием, венците кървят.
Все обвиняваме и търсим причини,
но не в нас самите, а в целия свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??