Дисекция на чувствата

Поэзия

271 1 11

Как, душа, да те опазя, кажи ми?

Доверяваш се, лъжат те и пак прощаваш.

Смърт и Живот – две безпощадни секири

кастрят крилата ти, докато се раздаваш!

Как, сърце, да те спася, кажи ми?

Ти от обич понякога полудяваш!

Но не помагат и сто усмирителни ризи,

щом Юда с целувка и днес те предава…

Как да се справя с разбитите илюзии?

Въжето да развържа, обримчило смисъла?

Да ритна столчето на сивото бездушие,

да започна отново копнежно да дишам?

А може би накрая ще успея,

макар да съм прашинка в обречена реалност!

Все търся пътища и преоткривам себе си,

напук на днешната представа за нормалност!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

"А може би накрая ще успея..."
Пете, научих се почти, но има и още какво да уча... С благодарност за коментара!

2025-06-05T10:27:37+03:00
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

Краси, разсмя ме, но си права! 😍 Имам от 50 години шофьорска книжка за професионален водач. Учихме се на ГАЗ-51 (или т.н. молотовка). Но и сега, когато шофирам, се моля насрещният да не е луд! 😀 Благодаря ти за коментара, спокоен ден!

2025-06-04T10:06:18+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Не се доверяваш, не полудяваш, дишаш спокойно и гледаш само напред - като в шофирането горе-долу

2025-06-04T06:12:00+03:00
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

Така е, Мини, постоянен процес е да търсим себе си, да се преоткриваме, провокираме и развиваме. Тогава животът има смисъл. Благодарна съм ти за топлите думи! И за "любими" също!

2025-06-03T16:53:56+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Хареса ми, Дани, да преоткриеш себе си, това е прекрасно, така намираш смисъла в съществуването. Радвам се че прочетох и се насладих. Поздравявам те!

2025-06-03T16:43:08+03:00