Дисекция на чувствата
Как, душа, да те опазя, кажи ми?
Доверяваш се, лъжат те и пак прощаваш.
Смърт и Живот – две безпощадни секири
кастрят крилата ти, докато се раздаваш!
Как, сърце, да те спася, кажи ми?
Ти от обич понякога полудяваш!
Но не помагат и сто усмирителни ризи,
щом Юда с целувка и днес те предава…
Как да се справя с разбитите илюзии?
Въжето да развържа, обримчило смисъла?
Да ритна столчето на сивото бездушие,
да започна отново копнежно да дишам?
А може би накрая ще успея,
макар да съм прашинка в обречена реалност!
Все търся пътища и преоткривам себе си,
напук на днешната представа за нормалност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
