Jun 3, 2025, 10:50 AM

Дисекция на чувствата

  Poetry
259 1 11

 

        Как, душа, да те опазя, кажи ми?

Доверяваш се, лъжат те и пак прощаваш.

Смърт и Живот – две безпощадни секири

кастрят крилата ти, докато се раздаваш!

 

        Как, сърце, да те спася, кажи ми?

Ти от обич понякога полудяваш!

Но не помагат и сто усмирителни ризи,

щом Юда с целувка и днес те предава…

 

        Как да се справя с разбитите илюзии?

Въжето да развържа, обримчило смисъла?

Да ритна столчето на сивото бездушие,

да започна отново копнежно да дишам?

 

         А може би накрая ще успея,

макар да съм прашинка в обречена реалност!

Все търся пътища и преоткривам себе си,

напук на днешната представа за нормалност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "А може би накрая ще успея..."
    Пете, научих се почти, но има и още какво да уча... С благодарност за коментара!
  • Краси, разсмя ме, но си права! 😍 Имам от 50 години шофьорска книжка за професионален водач. Учихме се на ГАЗ-51 (или т.н. молотовка). Но и сега, когато шофирам, се моля насрещният да не е луд! 😀 Благодаря ти за коментара, спокоен ден!
  • Не се доверяваш, не полудяваш, дишаш спокойно и гледаш само напред - като в шофирането горе-долу
  • Така е, Мини, постоянен процес е да търсим себе си, да се преоткриваме, провокираме и развиваме. Тогава животът има смисъл. Благодарна съм ти за топлите думи! И за "любими" също!
  • Хареса ми, Дани, да преоткриеш себе си, това е прекрасно, така намираш смисъла в съществуването. Радвам се че прочетох и се насладих. Поздравявам те!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...