Дисекция на тъгата
В среднощна пробуда среднощно дочух
обажда се глухо капчукът.
Но луд е навярно вечерният дух
и стръмни безсъници чукат.
Ужасно е тъжно да имаш крила,
когато те карат да лазиш.
Навярно изпуснах последния влак,
но никак не мога да мразя.
Ужасно е тъжно да гледаш във гръб,
когато отива си някой.
Нощта разпиляла е сенки от скръб
в смълчаната сянка на мрака.
И тъжно е някак да имаш талант
бездарност щом вред превъзнасят.
Ще трябва Икар да лети без крила
с фаланга от куци пегаси.
И тъжна е всяка далечна бреза
за всички – родени инвитро.
Случайна соната, случайна сълза
в безкрайност безцветни палитри.
Когато те няма е пусто навред
и тихо, когато те няма.
Един тъмен ъгъл, един силует,
скучаеща маса за двама.
И пее ми тихо тъгата по теб,
фрагменти от звездни рефрени.
Разсипва коси златокъдрият Феб
в самотния сън на Селена.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
С Ани!
-
Много е красива и пълна с мъдри прозрения тази твоя тъга,Ради... Поздравявам те!
-
Адмирации!
-
Много силна спойка между емоция, смисъл и мелодичност! Виждам че някой е занижил оценката и причините за това, четейки стихотворението, гравитират около завист...
От мен Поздравления! -
Има невероятни попадения, и като цяло също е много хубав стих!
-
Привет, Доч!
-
"Ужасно е тъжно да имаш крила,
когато те карат да лазиш."
Абсолютно! Тъгата е родила великолепен стих! -
Светулчица
-
Съпреживях, беше неповторимо усещане.
-
Благодаря ви, приятели за посещението
-
Аплодисменти!!!
-
И тази дисекция...„Ужасно е тъжно да гледаш във гръб,
когато отива си някой.„ и масата празна! Прекрасно скроена сцена приятелю! Разчитам те... -
Пишеш толкова фино за тази тъга, а това я прави красива.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
когато те карат да лазиш.
Навярно изпуснах последния влак,
но никак не мога да мразя."
,,,мъдрост и улегналост...съвършенство на изказа!