27 янв. 2019 г., 01:32

Дисплейни проститутки

608 2 3

В дисплея се взираме за нови оферти.
Търсим. Намираме. Хабим много нерви.
Питаме. Предлагаме. Чакаме момента.
Вярваме. Не вярваме. Живот - кино лента.

Мъж или дама без никаква важност.
Моментната драма е все във продажност.
Дисплеят е църква. Дисплеят е кръст.
Помилване. Щедрост. Възмездие. Мъст.

Житейският път е за нас магистрала,
на нея обаче каруца е спряла.
Ние сме с цвички, а не със обувки.
Дисплеят прикрива всички преструвки.

Заряд ни е нужен да свети лъжата.
Напредваме без да си движим краката.
Залагаме клопки, ловим будали.
Живеем на място, а всичко върви.

Икона е вече дисплеят в ръцете.
Мислете, пишете, лъжете, крадете...
Станахме лоши, станахме зли.
Светът е дисплей. А ние?... Мълчи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно споделям...
    Проумях го още в зародиш...
    "Свободата, Санчо..."
    !!!
  • Силно съм впечатлена! Какво отнемат и рушат дигиталните технологии? Ако плътта, Живецът на живота ни е отпуснатото време живот тук, на Земята, престоят пред дисплея без нюх за това - кой и защо стои насреща, е не само порочно самопредлагане, но и саморазрушение. Не мога обаче да отрека ползата от технологичната модерност. Дисплеят е и извор на знания и духовност, най-вече на възможност за общуване със скъпи за сърцата ни същества, които са на хиляди километри от нас, също и със съмишленици и сродни души. Мъдростта е в мярата, в осъзнатостта и зрелият самоконтрол на виртуалното ни поведение, т.е. в психичното ни здраве Темата е много актуална. Хареса ми поетичната й реализация.
  • проститут ли си?

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...