Дисплейни проститутки
В дисплея се взираме за нови оферти.
Търсим. Намираме. Хабим много нерви.
Питаме. Предлагаме. Чакаме момента.
Вярваме. Не вярваме. Живот - кино лента.
Мъж или дама без никаква важност.
Моментната драма е все във продажност.
Дисплеят е църква. Дисплеят е кръст.
Помилване. Щедрост. Възмездие. Мъст.
Житейският път е за нас магистрала,
на нея обаче каруца е спряла.
Ние сме с цвички, а не със обувки.
Дисплеят прикрива всички преструвки.
Заряд ни е нужен да свети лъжата.
Напредваме без да си движим краката.
Залагаме клопки, ловим будали.
Живеем на място, а всичко върви.
Икона е вече дисплеят в ръцете.
Мислете, пишете, лъжете, крадете...
Станахме лоши, станахме зли.
Светът е дисплей. А ние?... Мълчи!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силно съм впечатлена! Какво отнемат и рушат дигиталните технологии? Ако плътта, Живецът на живота ни е отпуснатото време живот тук, на Земята, престоят пред дисплея без нюх за това - кой и защо стои насреща, е не само порочно самопредлагане, но и саморазрушение. Не мога обаче да отрека ползата от технологичната модерност. Дисплеят е и извор на знания и духовност, най-вече на възможност за общуване със скъпи за сърцата ни същества, които са на хиляди километри от нас, също и със съмишленици и сродни души. Мъдростта е в мярата, в осъзнатостта и зрелият самоконтрол на виртуалното ни поведение, т.е. в психичното ни здраве Темата е много актуална. Хареса ми поетичната й реализация.
-
проститут ли си?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Проумях го още в зародиш...
"Свободата, Санчо..."
!!!