11 июл. 2009 г., 00:44

Дистанция

1.2K 0 20

В джоба си те нося, против уроки.

В тайна гънка - за късмет петаче.

Слънчева прогноза си ми тутакси,

щом дъждът  в очите ми заплаче.

 

Дето и да тръгна, без значение,

знам, че с твоя помощ ще достигна.

Ти си ми задача и решение,

нейде по средата аз се кина.

 

Даваш ми най-ценното - крилете си.

С твоите очи света да видя.

Слънцето съм денем, нощем- Месецът.

А Земята? Мамка ти, гадино!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • като калашник си...силна, точна като снайперист...
    затова много обичам стиховете ти...
  • Браво! Много експресивно, хареса ми...особенно на края.
  • Божеее,разкошно е!Най-хубавото е да имаш опора и криле,които да те издигат,когато падаш...
    Аз казвам на човека до себе си "Просто бъди до мен,държейки ръката ми.."
  • Нея никой не ни я дава, но и никой не може да ни вземе!
    Стой здраво стъпила на нея и ще бъдеш!
    Поздрави и от мен, Риа!
  • Твоят стил, Рия!
    Прекрасна си!
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....