В джоба си те нося, против уроки.
В тайна гънка - за късмет петаче.
Слънчева прогноза си ми тутакси,
щом дъждът в очите ми заплаче.
Дето и да тръгна, без значение,
знам, че с твоя помощ ще достигна.
Ти си ми задача и решение,
нейде по средата аз се кина.
Даваш ми най-ценното - крилете си.
С твоите очи света да видя.
Слънцето съм денем, нощем- Месецът.
А Земята? Мамка ти, гадино!
© Гергана Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
