Jul 11, 2009, 12:44 AM

Дистанция

  Poetry » Love
1.2K 0 20

В джоба си те нося, против уроки.

В тайна гънка - за късмет петаче.

Слънчева прогноза си ми тутакси,

щом дъждът  в очите ми заплаче.

 

Дето и да тръгна, без значение,

знам, че с твоя помощ ще достигна.

Ти си ми задача и решение,

нейде по средата аз се кина.

 

Даваш ми най-ценното - крилете си.

С твоите очи света да видя.

Слънцето съм денем, нощем- Месецът.

А Земята? Мамка ти, гадино!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • като калашник си...силна, точна като снайперист...
    затова много обичам стиховете ти...
  • Браво! Много експресивно, хареса ми...особенно на края.
  • Божеее,разкошно е!Най-хубавото е да имаш опора и криле,които да те издигат,когато падаш...
    Аз казвам на човека до себе си "Просто бъди до мен,държейки ръката ми.."
  • Нея никой не ни я дава, но и никой не може да ни вземе!
    Стой здраво стъпила на нея и ще бъдеш!
    Поздрави и от мен, Риа!
  • Твоят стил, Рия!
    Прекрасна си!
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...