11 jul 2009, 0:44

Дистанция

1.2K 0 20

В джоба си те нося, против уроки.

В тайна гънка - за късмет петаче.

Слънчева прогноза си ми тутакси,

щом дъждът  в очите ми заплаче.

 

Дето и да тръгна, без значение,

знам, че с твоя помощ ще достигна.

Ти си ми задача и решение,

нейде по средата аз се кина.

 

Даваш ми най-ценното - крилете си.

С твоите очи света да видя.

Слънцето съм денем, нощем- Месецът.

А Земята? Мамка ти, гадино!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • като калашник си...силна, точна като снайперист...
    затова много обичам стиховете ти...
  • Браво! Много експресивно, хареса ми...особенно на края.
  • Божеее,разкошно е!Най-хубавото е да имаш опора и криле,които да те издигат,когато падаш...
    Аз казвам на човека до себе си "Просто бъди до мен,държейки ръката ми.."
  • Нея никой не ни я дава, но и никой не може да ни вземе!
    Стой здраво стъпила на нея и ще бъдеш!
    Поздрави и от мен, Риа!
  • Твоят стил, Рия!
    Прекрасна си!
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...