13 июн. 2011 г., 11:37

Дива лудост

2.4K 0 9

        Когато ме погледнеш, само се усмихвам,
        но знам, че тайно мислите ми ти четеш,
        как безумно искам да те имам,
        моя тръпка си и мой копнеж.

        Кога ли ще усетя твойта близост
        и колко силен можеш да си ти,
        знам, това е дива лудост,
        бих желала да те пробвам в любовните игри.

        Кога ли пак ще се засечем на тясно,
        спомни си в асансьора как леко се смутих,
        но следващия път ще бъде ясно
        на какво с тебе се реших.

        Искам да ти се отдам изцяло,
        докога с поглед все ще те следя,
        не издържам, разтреперваш мойто тяло,
        нека да довършим нашата игра.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре изпипано!
    Поздрави от мен!
  • Млада, дива и луда съм ... мерси на всички за коментарите и поздрави на тези, които харесаха този стих.
  • Голям смях!
  • По отношение на ритмиката нямам забележки, всички отклонения са в рамките на допустимото. Т.е. няма голям дисонанс в цялостното звучене на стихотворението. Но не мога да пропусна липсата на поетика. Аз лично такава не видях, но пък и авторката е млада. Според мен има достатъчно време да се научи да избягва клишета като "дива лудост" и "мой копнеж". Те звучат много делнично и прозаично. Има усет за ритъм, само трябва да се потърси мелодията на думите. Успех, момиче!
  • Е, и за ритъма може да се поспори също... дали е достатъчно издържан, еротиката трябва да е по дискретно загатната, а тук тя е някак директно и неумело натрапена с тези подмятания за уединения в асансьора, Христо. Признавам си, че тесните пространства създават по-голяма близост, но все пак в литературния сайт трябва да опоетизираме нещата с помощта на подходящи метафори и сравнения...Поздрави за авторката - пожелавам и успех на литературното поприще, а на коментиралите - слънце в душите. Барона

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...