Дива лудост
Когато ме погледнеш, само се усмихвам,
но знам, че тайно мислите ми ти четеш,
как безумно искам да те имам,
моя тръпка си и мой копнеж.
Кога ли ще усетя твойта близост
и колко силен можеш да си ти,
знам, това е дива лудост,
бих желала да те пробвам в любовните игри.
Кога ли пак ще се засечем на тясно,
спомни си в асансьора как леко се смутих,
но следващия път ще бъде ясно
на какво с тебе се реших.
Искам да ти се отдам изцяло,
докога с поглед все ще те следя,
не издържам, разтреперваш мойто тяло,
нека да довършим нашата игра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Todos los derechos reservados
... мерси на всички за коментарите и поздрави на тези, които харесаха този стих.
