Дива лудост
Когато ме погледнеш, само се усмихвам,
но знам, че тайно мислите ми ти четеш,
как безумно искам да те имам,
моя тръпка си и мой копнеж.
Кога ли ще усетя твойта близост
и колко силен можеш да си ти,
знам, това е дива лудост,
бих желала да те пробвам в любовните игри.
Кога ли пак ще се засечем на тясно,
спомни си в асансьора как леко се смутих,
но следващия път ще бъде ясно
на какво с тебе се реших.
Искам да ти се отдам изцяло,
докога с поглед все ще те следя,
не издържам, разтреперваш мойто тяло,
нека да довършим нашата игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
... мерси на всички за коментарите и поздрави на тези, които харесаха този стих.