13.06.2011 г., 11:37

Дива лудост

2.4K 0 9

        Когато ме погледнеш, само се усмихвам,
        но знам, че тайно мислите ми ти четеш,
        как безумно искам да те имам,
        моя тръпка си и мой копнеж.

        Кога ли ще усетя твойта близост
        и колко силен можеш да си ти,
        знам, това е дива лудост,
        бих желала да те пробвам в любовните игри.

        Кога ли пак ще се засечем на тясно,
        спомни си в асансьора как леко се смутих,
        но следващия път ще бъде ясно
        на какво с тебе се реших.

        Искам да ти се отдам изцяло,
        докога с поглед все ще те следя,
        не издържам, разтреперваш мойто тяло,
        нека да довършим нашата игра.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добре изпипано!
    Поздрави от мен!
  • Млада, дива и луда съм ... мерси на всички за коментарите и поздрави на тези, които харесаха този стих.
  • Голям смях!
  • По отношение на ритмиката нямам забележки, всички отклонения са в рамките на допустимото. Т.е. няма голям дисонанс в цялостното звучене на стихотворението. Но не мога да пропусна липсата на поетика. Аз лично такава не видях, но пък и авторката е млада. Според мен има достатъчно време да се научи да избягва клишета като "дива лудост" и "мой копнеж". Те звучат много делнично и прозаично. Има усет за ритъм, само трябва да се потърси мелодията на думите. Успех, момиче!
  • Е, и за ритъма може да се поспори също... дали е достатъчно издържан, еротиката трябва да е по дискретно загатната, а тук тя е някак директно и неумело натрапена с тези подмятания за уединения в асансьора, Христо. Признавам си, че тесните пространства създават по-голяма близост, но все пак в литературния сайт трябва да опоетизираме нещата с помощта на подходящи метафори и сравнения...Поздрави за авторката - пожелавам и успех на литературното поприще, а на коментиралите - слънце в душите. Барона

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...