19 мая 2009 г., 06:06

Дива трева 

  Поэзия
914 0 11

Не съм цвете, което ще носиш така,

на ревера... небрежно и шик.

Аз съм бурен – дива, уханна трева,

за жалост, дори без бодли.

 

Щом ме искаш, вземи ме. Опитай поне.

Обуздай моя порив зелен.

Ароматът ми пролетен в теб ще снове,

ще кънти до последния ден.

 

Ето, имаш ме. Тук съм. Дива трева,

устояла на бури и студ...

Колко мило, че виждаш в мене Жена!

Аз съм тук...

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??