19 may 2009, 6:06

Дива трева 

  Poesía
916 0 11

Не съм цвете, което ще носиш така,

на ревера... небрежно и шик.

Аз съм бурен – дива, уханна трева,

за жалост, дори без бодли.

 

Щом ме искаш, вземи ме. Опитай поне.

Обуздай моя порив зелен.

Ароматът ми пролетен в теб ще снове,

ще кънти до последния ден.

 

Ето, имаш ме. Тук съм. Дива трева,

устояла на бури и студ...

Колко мило, че виждаш в мене Жена!

Аз съм тук...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??