Не съм цвете, което ще носиш така,
на ревера... небрежно и шик.
Аз съм бурен – дива, уханна трева,
за жалост, дори без бодли.
Щом ме искаш, вземи ме. Опитай поне.
Обуздай моя порив зелен.
Ароматът ми пролетен в теб ще снове,
ще кънти до последния ден.
Ето, имаш ме. Тук съм. Дива трева,
устояла на бури и студ...
Колко мило, че виждаш в мене Жена!
Аз съм тук...