8 янв. 2009 г., 14:40

Дивите коне

Поэзия

1.5K 0 15

"Всяка радост носи ни усмивка." -
повтаряше ми онзи стар поет,
когато аз (край пътната отбивка)
с трепет гледах дивите коне.

"Този свят е колкото да дишаш.
Причината е само вътре в теб."
Как - не знам - но истинският смисъл
пусна корен в моето сърце.

"Мечти, любов, сълзи, не се подтискат!"
чувствах сякаш правя пирует -
докогато някой подло се изкиска
на това, че нямам нищичко в ръце.

"Чиста обич трябва ти да искаш."
А бях се влюбил в нежен силует.
Нейна снимка в дланите си стисках,
когато тя разсече ме на две...
.................................................................
"Всяка мъка носи ни въздишка." -
повтаряше ми онзи стар поет.
Когато аз разбрах, че съм каишка
в епохата на дивите коне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mia2 (Христина Златева)

интересно-хареса ми-много,само не разбрах-защо пък да си каишка,по-скоро ми приличаш на един от тия без каишките

2009-01-10T16:04:08+02:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Аплодирам и прегръщам

2009-01-09T15:05:31+02:00
darisss (Дарина Шопова)

Когато аз разбрах, че съм каишка
в епохата на дивите коне.!!!

Знаеш ли, много образност и стил има тука! Хареса ми

2009-01-08T23:39:41+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Хубав стих, Валери! Много хубав!
Поздравления от мен!

2009-01-08T20:16:26+02:00
vanila_n (Виолета)

Колко много мъдрост, събрана в един безспорно, много силен стих!

2009-01-08T18:54:27+02:00