"Всяка радост носи ни усмивка." - повтаряше ми онзи стар поет, когато аз (край пътната отбивка) с трепет гледах дивите коне.
"Този свят е колкото да дишаш. Причината е само вътре в теб." Как - не знам - но истинският смисъл пусна корен в моето сърце.
"Мечти, любов, сълзи, не се подтискат!" чувствах сякаш правя пирует - докогато някой подло се изкиска на това, че нямам нищичко в ръце.
"Чиста обич трябва ти да искаш." А бях се влюбил в нежен силует. Нейна снимка в дланите си стисках, когато тя разсече ме на две... ................................................................. "Всяка мъка носи ни въздишка." - повтаряше ми онзи стар поет. Когато аз разбрах, че съм каишка в епохата на дивите коне.
Аз не го искам, пък и да го искам... дивото животинче няма да го поиска..
Това е то... режем каишките и сме на свобода...
Макар че на някои им е трудно да живеят свободни...
първи и втори куплет ... харесаха ми .. идеята е готина ... цитат- стария поет- ти - коне ... още един куплет към тези два ... дооправяш ги ... и става як стих ...
"в епохата на дивите коне" звучи много добре
но не разбрах какво казваш с това "че си " "каишка" ...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.