"Всяка радост носи ни усмивка." -
повтаряше ми онзи стар поет,
когато аз (край пътната отбивка)
с трепет гледах дивите коне.
"Този свят е колкото да дишаш.
Причината е само вътре в теб."
Как - не знам - но истинският смисъл
пусна корен в моето сърце.
"Мечти, любов, сълзи, не се подтискат!"
чувствах сякаш правя пирует -
докогато някой подло се изкиска
на това, че нямам нищичко в ръце. ...