8.01.2009 г., 14:40

Дивите коне

1.5K 0 15
"Всяка радост носи ни усмивка." -
повтаряше ми онзи стар поет,
когато аз (край пътната отбивка)
с трепет гледах дивите коне.

"Този свят е колкото да дишаш.
Причината е само вътре в теб."

Как - не знам - но истинският смисъл
пусна корен в моето сърце.

"Мечти, любов, сълзи, не се подтискат!"
чувствах сякаш правя пирует -
докогато някой подло се изкиска
на това, че нямам нищичко в ръце.

"Чиста обич трябва ти да искаш." 
А бях се влюбил в нежен силует.
Нейна снимка в дланите си стисках,
когато тя разсече ме на две...
.................................................................
"Всяка мъка носи ни въздишка." -
повтаряше ми онзи стар поет.
Когато аз разбрах, че съм каишка
в епохата на дивите коне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...