8 ene 2009, 14:40

Дивите коне

  Poesía
1.5K 0 15
"Всяка радост носи ни усмивка." -
повтаряше ми онзи стар поет,
когато аз (край пътната отбивка)
с трепет гледах дивите коне.

"Този свят е колкото да дишаш.
Причината е само вътре в теб."

Как - не знам - но истинският смисъл
пусна корен в моето сърце.

"Мечти, любов, сълзи, не се подтискат!"
чувствах сякаш правя пирует -
докогато някой подло се изкиска
на това, че нямам нищичко в ръце.

"Чиста обич трябва ти да искаш." 
А бях се влюбил в нежен силует.
Нейна снимка в дланите си стисках,
когато тя разсече ме на две...
.................................................................
"Всяка мъка носи ни въздишка." -
повтаряше ми онзи стар поет.
Когато аз разбрах, че съм каишка
в епохата на дивите коне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....