8 ene 2009, 14:40

Дивите коне

  Poesía
1.5K 0 15
"Всяка радост носи ни усмивка." -
повтаряше ми онзи стар поет,
когато аз (край пътната отбивка)
с трепет гледах дивите коне.

"Този свят е колкото да дишаш.
Причината е само вътре в теб."

Как - не знам - но истинският смисъл
пусна корен в моето сърце.

"Мечти, любов, сълзи, не се подтискат!"
чувствах сякаш правя пирует -
докогато някой подло се изкиска
на това, че нямам нищичко в ръце.

"Чиста обич трябва ти да искаш." 
А бях се влюбил в нежен силует.
Нейна снимка в дланите си стисках,
когато тя разсече ме на две...
.................................................................
"Всяка мъка носи ни въздишка." -
повтаряше ми онзи стар поет.
Когато аз разбрах, че съм каишка
в епохата на дивите коне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...