Дивите поля
Дивите поля
И времето откъсна лотоси
и ги закичи в твоите коси,
ти нежно понамести кока си,
ръка протегна, каза ми – Води!
И те поведох всред треви,
в безкрайните поля изгубени,
два скитника със вятърни мечти,
да просим от звездите влюбеност.
Какво ми трябва. Имах теб –
най-хубавата всред цветята,
а погледът ми скиташе навред,
обгръщаше те с необята.
Бях най-богатият завинаги,
от завист падаха звезди,
с презрение – подминах ги,
аз имах твоите очи.
И може би се лъжех и не знаех,
колко кратко трае вечността,
но тази нощ така омая ме
и мойта цялост в твоята се вля.
Два лотоса откъсна времето
от дивите поля на любовта
и ги заплете във безвремието
на моята и твоята душа.
След умелата намеса на Bella - редакция равна на съавторство
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бойко Беров Все права защищены
