22.08.2015 г., 20:45 ч.  

Дивите поля 

  Поезия » Еротична
659 0 2

Дивите поля


И времето откъсна лотоси 
и ги закичи в твоите коси, 
ти нежно понамести кока си, 
ръка протегна, каза ми – Води!

И те поведох всред треви, 
в безкрайните поля изгубени, 
два скитника със вятърни мечти, 
да просим от звездите влюбеност.

Какво ми трябва. Имах теб – 
най-хубавата всред цветята, 
а погледът ми скиташе навред, 
обгръщаше те с необята.

Бях най-богатият завинаги, 
от завист падаха звезди, 
с презрение – подминах ги, 
аз имах твоите очи.

И може би се лъжех и не знаех, 
колко кратко трае вечността, 
но тази нощ така омая ме 
и мойта цялост в твоята се вля.

 

Два лотоса откъсна времето

от дивите поля на любовта

и ги заплете във безвремието

на моята и твоята душа.


 

След умелата намеса на Bella - редакция равна на съавторство




 

 

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??