2 дек. 2007 г., 13:51

Диво дете

1.3K 0 9

 

Плаках и се смях със урагани,
с реките буйни повървях,
шептях с дървета-великани
и с кълновете горски си мълвях.
 От вятър съм създадена,
от жупел, капка дъжд и прах.
На дивото отдадена -
до болка, щастие дори и страх.
Препускам на криле на дракони
по стъпките туптящи на коне,
заспивам сред индиговите истини
на звезден небосклон, досущ като небе.
Летя сред кръшните простори,
с писъка на ястреба дори летях,
на място без затвори
без съжаления и терзания за грях.
Живея за планински върхове, скали,
обширни равнини и океански дълбини,
за света и буйното море...
това е моят дом - дом на дивото дете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Танцуващо Небе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...