2 дек. 2007 г., 13:51

Диво дете

1.3K 0 9

 

Плаках и се смях със урагани,
с реките буйни повървях,
шептях с дървета-великани
и с кълновете горски си мълвях.
 От вятър съм създадена,
от жупел, капка дъжд и прах.
На дивото отдадена -
до болка, щастие дори и страх.
Препускам на криле на дракони
по стъпките туптящи на коне,
заспивам сред индиговите истини
на звезден небосклон, досущ като небе.
Летя сред кръшните простори,
с писъка на ястреба дори летях,
на място без затвори
без съжаления и терзания за грях.
Живея за планински върхове, скали,
обширни равнини и океански дълбини,
за света и буйното море...
това е моят дом - дом на дивото дете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Танцуващо Небе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...