Диво дете
Плаках и се смях със урагани,
с реките буйни повървях,
шептях с дървета-великани
и с кълновете горски си мълвях.
От вятър съм създадена,
от жупел, капка дъжд и прах.
На дивото отдадена -
до болка, щастие дори и страх.
Препускам на криле на дракони
по стъпките туптящи на коне,
заспивам сред индиговите истини
на звезден небосклон, досущ като небе.
Летя сред кръшните простори,
с писъка на ястреба дори летях,
на място без затвори
без съжаления и терзания за грях.
Живея за планински върхове, скали,
обширни равнини и океански дълбини,
за света и буйното море...
това е моят дом - дом на дивото дете.
© Танцуващо Небе All rights reserved.
