Нощта е излязла отдавна навън -
оглежда витрините, разхожда си котките.
А барът е пълен до масите в дъното
с познатите погледи, мисли, походки.
Ледът се топи като музика в чашите,
бавен ритъм начупва полетелия дим.
Контрабасът е стар, а роялът е прашен
и така му отива! Слушай... Неповторимо е...
Сякаш всичко е джаз. Сякаш няма да съмне.
И светът ни е пълен до дъното...
А нощта се е скрила отдавна зад ъгъла.
Танцуват мишки в котешките сънища...
© Мартина Все права защищены
Страхотен стих! Успех и пиши още, просто защото можеш!