19.07.2007 г., 9:23

Джаз

1.3K 0 13
 

Нощта е излязла отдавна навън -  

оглежда витрините, разхожда си котките.

А барът е пълен до масите в дъното

с познатите погледи, мисли, походки.


Ледът се топи като музика в чашите,

бавен ритъм начупва полетелия дим.

Контрабасът е стар, а роялът е прашен

и така му отива! Слушай... Неповторимо е...


Сякаш всичко е джаз. Сякаш няма да съмне.

И светът ни е пълен до дъното...

А нощта се е скрила отдавна зад ъгъла.

Танцуват мишки в котешките сънища...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...