Jul 19, 2007, 9:23 AM

Джаз

  Poetry
1.3K 0 13
 

Нощта е излязла отдавна навън -  

оглежда витрините, разхожда си котките.

А барът е пълен до масите в дъното

с познатите погледи, мисли, походки.


Ледът се топи като музика в чашите,

бавен ритъм начупва полетелия дим.

Контрабасът е стар, а роялът е прашен

и така му отива! Слушай... Неповторимо е...


Сякаш всичко е джаз. Сякаш няма да съмне.

И светът ни е пълен до дъното...

А нощта се е скрила отдавна зад ъгъла.

Танцуват мишки в котешките сънища...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...