Jul 19, 2007, 9:23 AM

Джаз

  Poetry
1.3K 0 13
 

Нощта е излязла отдавна навън -  

оглежда витрините, разхожда си котките.

А барът е пълен до масите в дъното

с познатите погледи, мисли, походки.


Ледът се топи като музика в чашите,

бавен ритъм начупва полетелия дим.

Контрабасът е стар, а роялът е прашен

и така му отива! Слушай... Неповторимо е...


Сякаш всичко е джаз. Сякаш няма да съмне.

И светът ни е пълен до дъното...

А нощта се е скрила отдавна зад ъгъла.

Танцуват мишки в котешките сънища...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...