Ех, бездарни, български посмешища,
почернихте нашите мечти.
Статистици в чело ни нареждат,
а сме все, където и преди.

Все последни, гоним си Михаля.
Той дори не подозира за това.
Демокрация, наричаме си хала,
а пък то е тиня и мъгла.

Свобода на словото ли? Има!
Псуваме, но то е добър ден.
Думите не струват и маслина,
ако са изречени от мен.

Ако са изречени от Вожда,
думите са като благ мехлем.
Все с късмет е оня, де оножда.
Ние сме онодени съвсем.

Магистрали? Вече построиха.
Няма време да се суетим.
Честността със укази закриха.
Джендъри ли? Всички без... един!!!