Изглежда роден съм с джоб за тъга,
това не пречи понякога да се веселя,
а в джоба бъркам нощем със ръка -
поне от там сълзите да си изцедя.

Защо да късам джоба, друг си нямам,
да мисля, че мога да се забавлявам,
орисан да намирам все тъга голяма,
къде ще я прибирам, за да се прощава.

Е, повечето са родени чисто голи,
обличат се с каквото те решат и
събират в джобовете - но какво ли? 
Това, с което мислят се за по-богати.

Не завиждам и на тези с двата джоба -
от единия вадят щастие и консумират,
но в другия е препълнено с несгода,
добавят "не" и там си го прибират.

Ще я срещна с джоба по-различен -
да си разменяме и да се привличаме,
тъга без сълзи е като стих лиричен
и романтичен зов да се обичаме.

Vacuum