Jul 20, 2012, 10:54 AM

Джобове

  Poetry
1K 0 0

Изглежда роден съм с джоб за тъга,
това не пречи понякога да се веселя,
а в джоба бъркам нощем със ръка -
поне от там сълзите да си изцедя.

Защо да късам джоба, друг си нямам,
да мисля, че мога да се забавлявам,
орисан да намирам все тъга голяма,
къде ще я прибирам, за да се прощава.

Е, повечето са родени чисто голи,
обличат се с каквото те решат и
събират в джобовете - но какво ли? 
Това, с което мислят се за по-богати.

Не завиждам и на тези с двата джоба -
от единия вадят щастие и консумират,
но в другия е препълнено с несгода,
добавят "не" и там си го прибират.

Ще я срещна с джоба по-различен -
да си разменяме и да се привличаме,
тъга без сълзи е като стих лиричен
и романтичен зов да се обичаме.


Vacuum

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Влади Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...