Джобът вляво, до сърцето.
Животът как ми се нарежда!
(Не знам дали е справедлив).
Отскоро даде ми надежда,
която е във всеки
стих.
Обаче подари ми
риза.
Със джобче вляво. До сърцето.
И каза ми:
- Е, хайде! Слизай!
Не се разхождай с облаци в небето.
- Сгъни във джоба си крилата.
Сега е буря. Ще
отмине.
И щом изсъхнат ти
перата,
не се плаши.
Отлитай!
А тя ще чака. Чакала е дълго.
Надеждите от жаждата извират.
Когато спреш да вярваш ще е тъмно.
Тогава са последни.
И умират...
Затуй се сгъвам кротко в тишината.
Молитви нямам. Само си мечтая.
Запълвам с тебе празното в душата си
и силно, силно се
надявам!
Понеже той – Животът, ми предсказа буря,
аз мога да те скрия във ръкава.
В карираната риза двама влюбени?
(Дано пък копчетата да са здрави!)...
А ти ми подарявай себе си!
Тъй цялата да си едно обичане!
Без друго целият съм луд по тебе,
ти мое хубаво момиче...
Danny Diester
06.05.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
