Джобът вляво, до сърцето.
Животът как ми се нарежда!
(Не знам дали е справедлив).
Отскоро даде ми надежда,
която е във всеки
стих.
Обаче подари ми
риза.
Със джобче вляво. До сърцето.
И каза ми:
- Е, хайде! Слизай!
Не се разхождай с облаци в небето.
- Сгъни във джоба си крилата.
Сега е буря. Ще
отмине.
И щом изсъхнат ти
перата,
не се плаши.
Отлитай!
А тя ще чака. Чакала е дълго.
Надеждите от жаждата извират.
Когато спреш да вярваш ще е тъмно.
Тогава са последни.
И умират...
Затуй се сгъвам кротко в тишината.
Молитви нямам. Само си мечтая.
Запълвам с тебе празното в душата си
и силно, силно се
надявам!
Понеже той – Животът, ми предсказа буря,
аз мога да те скрия във ръкава.
В карираната риза двама влюбени?
(Дано пък копчетата да са здрави!)...
А ти ми подарявай себе си!
Тъй цялата да си едно обичане!
Без друго целият съм луд по тебе,
ти мое хубаво момиче...
Danny Diester
06.05.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
