1 июл. 2010 г., 16:46

Джулай морнинг

2.7K 0 18

(Към моята Муза)

 

Вземи ме със себе си,

в ъгълчето на лятото,

скрий ме под пластове -

между поезия и проза.

Вземи ме със себе си,

между ритмите на сърцето,

ще украся бреговете

на твоите сънища.

Съвсем тиха ще бъда -

крайбрежие без прибои.

Вземи ме със себе си,

още при изгрев слънце.

Без любов - животът е

без спасителен пояс.

От теб не искам много.

И моля те, недей да палиш

свещичките на звездопада.

Да бъдем само Аз и Ти.

И никакво препускане

по звездните пътеки.

Тихичко се притисни

във моите обятия...

Прегърнах тази сутрин Теб -

ухаещ дъх на слънце...

 

 

01.07.2010 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честит да ти е Джулая и нека бъде слънчев!
  • Докосната от Муза! Винаги звучиш така, Весела!
  • И препускането по звездните пътеки не е никак лошо! Чуден е стихът ти, Веси!
  • Нека винаги да сте прегърнати - ти и твоята муза, на слънчевия бряг!Поздравления!
  • Красив и слънчев копнеж!
    Като за такава дата!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...