5 мар. 2010 г., 20:43

Джумаята

686 0 0

 

 

                  За всекиго си бял площад

                  Сред руините на античния град

 

 

                  Вехтото и новото време

                  Мерят с изпотени мишци

                  Узрелите камъни на възрастта ми

 

 

                 Продавачи на сенки

                 На души и на сънища

                 Стоката си на тебе излагат

 

 

                 В златната есен

                 Всички паднали звезди

                 Тук подслон намират

 

 

                За мене си каменно сърце

                По тебе измервам пулса на живота

                Върху камъка с мед и мляко

 

 

                Но могло ли е да бъде другояче

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...