5.03.2010 г., 20:43

Джумаята

678 0 0

 

 

                  За всекиго си бял площад

                  Сред руините на античния град

 

 

                  Вехтото и новото време

                  Мерят с изпотени мишци

                  Узрелите камъни на възрастта ми

 

 

                 Продавачи на сенки

                 На души и на сънища

                 Стоката си на тебе излагат

 

 

                 В златната есен

                 Всички паднали звезди

                 Тук подслон намират

 

 

                За мене си каменно сърце

                По тебе измервам пулса на живота

                Върху камъка с мед и мляко

 

 

                Но могло ли е да бъде другояче

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...