25 авг. 2016 г., 15:34  

Джунка

519 0 4

Джунка ходи по сигнали

по села и махалички

с политически абдали,

на държавна ясла всички!

 

Джунка ходи по полето,

оранжерии събаря!

,,Щом не си от Де-пе-се-то,

по закон не отговаря!"

 

Кмета пък на общината

я подкрепя много силно!

,,Няма, да строиме, братя,

ще рушиме стилно!

 

Бедна ми е общината,

караме я без бюджет,

но как ще кара без заплата

първия ми братовчед?

 

Ще бъде той заместник кмет

по парливите въпроси

и всеки мой враг проклет

от него милост нека проси!"

 

Джунка ходи по селата,

политинтригите разплита,

от мъст изпълнена самата,

закона още не прочита!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Никола, Васка, Руми, че прочетохте непретенциозния ми текст и споделихте!
    Такива са политическите нрави по нашия край! Случаят е свързан лично с мен, но ще се справя някак си...! Благодаря ви още веднъж!
  • Доста сериозна тема си подхванал, Исмаиле, но както често ми се случва при теб, усмивката е на лицето ми! Поздрав!
  • Харесах!
  • Актуално, закачливо и саркастично! Харесах, Исмаил!
    Поздрави от мен и хубав ден!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...