27 янв. 2013 г., 16:48

Длъжни сме

577 0 3

Длъжни сме да опитаме,

каквото и да ни струва.

Даже тревожно–сърдито

разумът да се бунтува.

 

Против света да въстанем:

черния, подлия, злия.

Дори сами да останем,

длъжни сме да бъдем НИЕ.

 

Целта си докрай да гоним

като хрътки дори и в Ада.

Противно на вси закони

да се изправим, падайки.

 

Смъртта за нас ще почука.

Неизбежно ще ни се случи.

Като хора да тръгнем от тука,

от живота си нещо научили.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Нинка!
    Хареса ми!
  • Здравей, Нина! Поставяш за разглеждане сериозни въпроси и го правиш по убедителен и твой си начин, поздравявам те за това!
  • Вярно е, че трябва да опитаме, но понякога е трудно. Колкото и да се бунтуваме, когато сме сами в този бунт, той би бил отчаян опит. Според мен човек трябва да търси баланс между непреклонността и компромиса. В противен случай животът ни би се превърнал в един непрестанен бунт и сражение със света и това би ни обрекло на неразбиране и самота...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...