Длъжни сме да опитаме,
каквото и да ни струва.
Даже тревожно–сърдито
разумът да се бунтува.
Против света да въстанем:
черния, подлия, злия.
Дори сами да останем,
длъжни сме да бъдем НИЕ.
Целта си докрай да гоним
като хрътки дори и в Ада.
Противно на вси закони
да се изправим, падайки.
Смъртта за нас ще почука.
Неизбежно ще ни се случи.
Като хора да тръгнем от тука,
от живота си нещо научили.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
