2 нояб. 2017 г., 22:47

Днес 2

686 4 5

Днес ми е слънчево. Светло. Понесено

с бели, прозрачни криле.

И ми е толкова песенно, песенно,

колкото цяло небе.

 

Днес се разливам – вълнá теменужена,

стигнала радостен бряг.

Прошка съм. Нежност. Похвала заслужена.

Тайнствен, загадъчен знак.

 

Много търпение. Бяло смирение.

Днес съм си истинска аз.

Чувство съм в нечие стихотоворение.

Обич – дори във анфас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "чувство съм в нечие стихотворение
    Обич -дори във анфас"
    Страхотно е!Оставам без дъх!
  • Страхотно!
  • Обич - в профил и в анфас! - "Много търпение. Бяло смирение." - Нина, аз също съм убедена, че безусловната любов е най-вече търпение и смирение. Мисля, няма по-чиста и по-градивна обич от майчината. С какво търпение и отдаденост отглежда всяка майка децата си! .... Можем ли по същия начин да обичаме всички останали и всичко останало? А трябва ли? Много дълбоко съдържание. Зряла и мъдра си! Харесвам поезията ти!
  • Хубаво...
  • Прекрасно чувство!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...