2.11.2017 г., 22:47 ч.
Днес 2
Днес ми е слънчево. Светло. Понесено
с бели, прозрачни криле.
И ми е толкова песенно, песенно,
колкото цяло небе.
Днес се разливам – вълнá теменужена,
стигнала радостен бряг.
Прошка съм. Нежност. Похвала заслужена.
Тайнствен, загадъчен знак.
Много търпение. Бяло смирение.
Днес съм си истинска аз.
Чувство съм в нечие стихотоворение.
Обич – дори във анфас.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотно!
-
Обич - в профил и в анфас! - "Много търпение. Бяло смирение." - Нина, аз също съм убедена, че безусловната любов е най-вече търпение и смирение. Мисля, няма по-чиста и по-градивна обич от майчината. С какво търпение и отдаденост отглежда всяка майка децата си! .... Можем ли по същия начин да обичаме всички останали и всичко останало? А трябва ли? Много дълбоко съдържание. Зряла и мъдра си! Харесвам поезията ти!
-
Хубаво...
-
Прекрасно чувство!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Обич -дори във анфас"
Страхотно е!Оставам без дъх!