Днес ми е слънчево. Светло. Понесено
с бели, прозрачни криле.
И ми е толкова песенно, песенно,
колкото цяло небе.
Днес се разливам – вълнá теменужена,
стигнала радостен бряг.
Прошка съм. Нежност. Похвала заслужена.
Тайнствен, загадъчен знак.
Много търпение. Бяло смирение.
Днес съм си истинска аз.
Чувство съм в нечие стихотоворение.
Обич – дори във анфас.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
