Днес те видях.
Сияйна. Прекрасна. Сама.
И завидях.
На въздуха и на земята,
че ги галиш.
Днес те видях.
И като на крила,
понесох се и се помолих да останеш,
за да те наблюдавам и да притежавам
поне частица от прекрасната ти същност,
частица, носена от въздуха.
Частица от дъха ти и енергията.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светозар Петров Все права защищены
Посветените не бих ги публикувал тук, защото са само за обектите на вдъхновение 
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
