Днес те видях.
Сияйна. Прекрасна. Сама.
И завидях.
На въздуха и на земята,
че ги галиш.
Днес те видях.
И като на крила,
понесох се и се помолих да останеш,
за да те наблюдавам и да притежавам
поне частица от прекрасната ти същност,
частица, носена от въздуха.
Частица от дъха ти и енергията.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светозар Петров Все права защищены
Посветените не бих ги публикувал тук, защото са само за обектите на вдъхновение 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
