Днес те видях.
Сияйна. Прекрасна. Сама.
И завидях.
На въздуха и на земята,
че ги галиш.
Днес те видях.
И като на крила,
понесох се и се помолих да останеш,
за да те наблюдавам и да притежавам
поне частица от прекрасната ти същност,
частица, носена от въздуха.
Частица от дъха ти и енергията.
© Светозар Петров All rights reserved.
Посветените не бих ги публикувал тук, защото са само за обектите на вдъхновение 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
