Днес те видях.
Сияйна. Прекрасна. Сама.
И завидях.
На въздуха и на земята,
че ги галиш.
Днес те видях.
И като на крила,
понесох се и се помолих да останеш,
за да те наблюдавам и да притежавам
поне частица от прекрасната ти същност,
частица, носена от въздуха.
Частица от дъха ти и енергията.
© Светозар Петров All rights reserved.
Посветените не бих ги публикувал тук, защото са само за обектите на вдъхновение 
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
