Днес
Събуждам се.
До мене – нежност.
Докосват ме две влюбени ръце.
Оставят диря в душевната безбрежност
и питат мълчаливо"Накъде?"
Строихме замъци.
Но само във мечтите.
Хорските злини изгаряхме.
Пръснахме им пепелта.
Достатъчен ни беше блясъкът в очите
и търсихме със тебе
тайната на Младостта.
Не я открихме
Времето надбягва се със нас
Оглежда ни
и пак напред се втурва,
но върху ръцете ти, които ме докосват,
безсилно е, там няма власт
Там царства Любовта красива,
остави я, нека да лудува.
Октомври, 2016
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
