Днес
Събуждам се.
До мене – нежност.
Докосват ме две влюбени ръце.
Оставят диря в душевната безбрежност
и питат мълчаливо"Накъде?"
Строихме замъци.
Но само във мечтите.
Хорските злини изгаряхме.
Пръснахме им пепелта.
Достатъчен ни беше блясъкът в очите
и търсихме със тебе
тайната на Младостта.
Не я открихме
Времето надбягва се със нас
Оглежда ни
и пак напред се втурва,
но върху ръцете ти, които ме докосват,
безсилно е, там няма власт
Там царства Любовта красива,
остави я, нека да лудува.
Октомври, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
