3 янв. 2013 г., 10:50

Днес е друго време

566 0 2

 

 

Живeя днес  във друго време.

Не се задъхвам от  финален спринт!

Макар че “егото” във мен не дреме —

не ме вълнуват вече ”сан” и “чин”…

 

Не се натискам във живота…

И нямам вече смазващия хъс…

Не се стремя към по-висока кота.

Денят ми вече не е така къс!

 

Не ми тежи на раменете

страхът от ненастъпилия ден…

Не псувам майките!... Простете!...

И бесовете не живеят в мен!

 

Над всичко съм! И съм спокоен!...

За първи  път  на ти съм със света…

Един от многото! Достоен!...

Загадките на този свят чета.

 

Днес от засада пак ме сочат.

И се опитват просто да ме спрат…

И дните ми да се заточат…

Последните мечти да заклеймят.

 

Аз знам, че Злото е всесилно.

И знам, че нямам сили да го спра…

О, всяко време е било усилно…

И все е атакувано с ”Ура!”

 

И днеска залъка ми вземат!...

Опитват се отново да ме спрат!...

Едната чест да ми отнемат!...

Във колелото ми да сложат прът…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не не съм гладен, дори съм преситен, но изглежда съм несъсредоточен и немарлив.Благодоря за правилните забележки!Опитах се да ги оправя!Поздрави!
  • Оправи си първата думичка, че започвайки така, някак прочита се запъва като магаре на мост после. По-долу също имаш изядени букви, гладен ли си?

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....