Днес е друго време
Живeя днес във друго време.
Не се задъхвам от финален спринт!
Макар че “егото” във мен не дреме —
не ме вълнуват вече ”сан” и “чин”…
Не се натискам във живота…
И нямам вече смазващия хъс…
Не се стремя към по-висока кота.
Денят ми вече не е така къс!
Не ми тежи на раменете
страхът от ненастъпилия ден…
Не псувам майките!... Простете!...
И бесовете не живеят в мен!
Над всичко съм! И съм спокоен!...
За първи път на ти съм със света…
Един от многото! Достоен!...
Загадките на този свят чета.
Днес от засада пак ме сочат.
И се опитват просто да ме спрат…
И дните ми да се заточат…
Последните мечти да заклеймят.
Аз знам, че Злото е всесилно.
И знам, че нямам сили да го спра…
О, всяко време е било усилно…
И все е атакувано с ”Ура!”
И днеска залъка ми вземат!...
Опитват се отново да ме спрат!...
Едната чест да ми отнемат!...
Във колелото ми да сложат прът…
© Христо Славов All rights reserved.
